Гръм и трясък
поезия и пушек 
вик и дим
всичко всичко 
а е нищо
празно е
изнизало се е през прозореца
като котка 
като дух
искаше да го хванеш
искаше да му вдъхнеш име
а го изпусна
загуби го завинаги.
Вкуси тези думи 
на езикът ти - отрова
искаш да умреш
усещаш как въжето се затяга
като прегръдка
обгръща нежната ти кожа
затаяваш дъх 
излита, посиняваш
и вече си пух.
Вече си спомен.
Вече си гръм трясък поезия.
Вече си мъртъв.
Обещавам ти че вечно
от тук до безкрая
ще пиша името ти по звездите
по ръцете си 
и по тетрадките .