Пак съм тук.

Пак покорявам

всички липси мълчания скривалища.

Зад леглото, там

където падат трохите на съмнението

ще посадя коприва.

Няма място за слабост, колебание

етажерките ми са пълни

само със светлина

и радост (чиста като роса).

Пак съм тук, няма да си тръгна.

Няма да се откажа.

Истинската сила

не е в това да плуваш

а в това да се давиш

(всеки ден)

и да намираш начин

да дишаш под водата.

Пак съм тук и ще остана.

Пак съм тук и ще превърна

всяка рана, болка, мъка

в цвете

(което да откъсна)

в боя

(с която да изрисувам залез)

в сила.

Пак съм тук.

И всяка моя кръпка е от злато.

Огъни ме

изгори ме

нарани ме

разруши ме

ще ти се усмихна

защото аз като слънцето