Цветя растат само в дупките
на бетона, на плочките, на душата.
Само като се пропукаш можеш
да се слепиш със щастие.

Твоите липси не те правят недовършен
а ти дават свободата да си цял.
Позволи си да превържеш раните
позволи си да посееш рози.

По звездите на лицето ти
и съзвездията по ръцете ти
изписано е ехото на болка
чете се вечност и безкрай.

Позволи си да валиш
позволи си да се разтопиш.
Ще събера цветя от липсите си
и ще ги засея в твоите.

От болката ти ще направя чай,
ще те завия със щастие
ще те целуна за лека нощ
и ще те оставя да сънуваш обич.