Постинг
27.03.2016 20:18 -
Жалко
Изливам се и мастилото
ме попива.
Разтварям се,
като последен дъх на удавник,
последен вик,последен изстрел
заглушен.
Дробове със морска пяна пълни
от тялото ми става плаж.
Представление, изтощение.
Аз съм всичко - галерия
на ужас, на страст, на чувства.
И власт, властвам, властва,
губи.
Чупи времето между секунда и век.
Между край и рай,
обич и сбогом
само аз съм.
Аз съм тук, имам смисъл, битие.
Само аз съм
и ме няма.
Като стотинка в кладенец,
поредното несбъднато желание.
Жалко.
Жалко, че е кратко.
Че съм тук и че ме няма едновременно.
Че пиша и дишам слято,
че се разливам по небето,
изброявам без да вкарвам смисъл.
Оглеждам се от главата до петите
от мускулите до страховете, от очите до мечтите.
И огледалото ме гледа,
чупи се.
Ще се слея с парченцата,
ще стана просто залез.
Целуващ светлината за довиждане,
и после тръгващ си, завинаги и славно
без помен, без признание, без гроб.
Хвърли черупката ми във реката
тя е фалш
със мен е пълна, с миналото
преминаващо бледо.
Жалко.
ме попива.
Разтварям се,
като последен дъх на удавник,
последен вик,последен изстрел
заглушен.
Дробове със морска пяна пълни
от тялото ми става плаж.
Представление, изтощение.
Аз съм всичко - галерия
на ужас, на страст, на чувства.
И власт, властвам, властва,
губи.
Чупи времето между секунда и век.
Между край и рай,
обич и сбогом
само аз съм.
Аз съм тук, имам смисъл, битие.
Само аз съм
и ме няма.
Като стотинка в кладенец,
поредното несбъднато желание.
Жалко.
Жалко, че е кратко.
Че съм тук и че ме няма едновременно.
Че пиша и дишам слято,
че се разливам по небето,
изброявам без да вкарвам смисъл.
Оглеждам се от главата до петите
от мускулите до страховете, от очите до мечтите.
И огледалото ме гледа,
чупи се.
Ще се слея с парченцата,
ще стана просто залез.
Целуващ светлината за довиждане,
и после тръгващ си, завинаги и славно
без помен, без признание, без гроб.
Хвърли черупката ми във реката
тя е фалш
със мен е пълна, с миналото
преминаващо бледо.
Жалко.
Няма коментари