Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2016 20:18 - Жалко
Автор: porcelan Категория: Поезия   
Прочетен: 212 Коментари: 0 Гласове:
0



 Изливам се и мастилото 
ме попива.
Разтварям се,
като последен дъх на удавник,
последен вик,последен изстрел 
заглушен.
Дробове със морска пяна пълни
от тялото ми става плаж.
Представление, изтощение.
Аз съм всичко - галерия
на ужас, на страст, на чувства.
И власт, властвам, властва,
губи.
Чупи времето между секунда и век.
Между край и рай,
обич и сбогом
само аз съм.
Аз съм тук, имам смисъл, битие.
Само аз съм
и ме няма.
Като стотинка в кладенец,
поредното несбъднато желание.
Жалко.
Жалко, че е кратко.
Че съм тук и че ме няма едновременно.
Че пиша и дишам слято,
че се разливам по небето,
изброявам без да вкарвам смисъл.
Оглеждам се от главата до петите
от мускулите до страховете, от очите до мечтите.
И огледалото ме гледа,
чупи се.
Ще се слея с парченцата,
ще стана просто залез.
Целуващ светлината за довиждане,
и после тръгващ си, завинаги и славно
без помен, без признание, без гроб.
Хвърли черупката ми във реката
тя е фалш
със мен е пълна, с миналото
преминаващо бледо.
Жалко.



Тагове:   лично,   поезия,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: porcelan
Категория: Поезия
Прочетен: 14405
Постинги: 20
Коментари: 1
Гласове: 8
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031