Твойта плът гори със тях.

Тялото ти като восък капе

болката измива в грях.

С крила пеперудени летях.

Някога ,във времена на блян.

В огледалната вода те зърнах -

мъртъв, целият в тъга облян.

Изпих смъртта от дробовете

живота си направих твой.

Очите си изтръгнах от лицето

за да видиш мъничко покой.

Полужива, лежаща на земята,

Бледа, сляпа, бездиханна.

Събуди се, отряза ми крилата.

Забрави ме, потъваща в бездна

С празнота в гърдите скитах.

Търсех те, а ти бе тъй студен.

По-добре да беше мъртъв.

Съживих те – а уби и мен.

 
Как сляпа бях за твойта низост

Прилъгах се да те спася

Пиех жадно твойта близост

вместо сама да те сломя.

С очи от облаци назаем.

Крила изплетох от роса.

И скръб наместо слънце ясно

грее днес във моята душа.

Държа кинжала кървав.

С молитва тиха на уста.

Превърнах се във демон жилав

решила да те изгоря.

Във пламъци, на клада, като дявол

смееш се, а аз крещя.

Не мислих, ни секунда даже

че заедно с теб сърцето си горя.