Крилата ми от пяна морска
отдавна вече не летят.
Прекършени от дума хорска
не ще ме вече възнесат.

Но не!Силата ми - като лава
изгаря всеки който ме допре.
Пулсира океан жарава,
светът не може да го спре.

Сянката ми веч е няма
небе оплаква моят гроб.
Но жива пак, душата ми изгрява.
Малко слънце скрито в нечии джоб.

Чадър ти подарявам ,сух пази се
от сълзите ми - киселина.
Разруха тук смъртта ми внесе
сега съм нужната злина.