Постинг
06.01.2016 23:22 -
Сирена
Автор: porcelan
Категория: Поезия
Прочетен: 224 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.01.2016 23:24
Прочетен: 224 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 06.01.2016 23:24
Сирена млада чака
дебне, а морето я зове
в очакване на нова плячка
чува тихи гласове.
Там ,прелестна на бялата скала
тя лежи във мрака на нощта.
От далечината идва кораб,
плаващ пир,
ковчег метален, тъмна грамада.
Изведнъж превзема го нощта.
Вълни свирепи,
хищник дебнещ в засада.
Сирената пее
от зората по красива песен.
Вода се пени, корабът бледнее.
Последен дъх усещаш
усмивка красива, но жестока.
И няма ни жив, ни погинал,
по красива песен да чуе.
Зов за кръв, за плът, за вечност.
Сияйната маска на Севера страшен,
колко сърца е изтръгнала.
Сирената плува,
право към новата любов.
Целувка, и страданието го няма.
В устните й се топи живот.
О глупако, ти си само плът.
Минало си, нямаш вече път.
Морето й принадлежи,
тя е негова богиня.
Короната й - страст и болка,
носи горда ,пак на лов.
Пулсът чува , пулс краде.
Убиец със любов в ръце.
Треска си в трона й морски.
Кръвта ти солена й е сладка
Вино топло в сините ти вени.
Смъртта е твоето спасение.
Сирената е ангел бял.
Няма коментари
