Клетка с решетки катранени
пиша ти от Алкатраз.
Пиша , изпращам до поискване,
залепям плика със своя гняв.

Трагедия , в душата ми е кланица
трупове чак до прозорците.
Давят се в кръв и малкото живи
и скоро за въздух не ще остане място.

Пиша ти , в Рая съм
Раят не ми принадлежи
аз съм тук излишна, невидима , бледа.
Петно в поглед на слепи очи.

Обесих се вчера , нощта ме взе заложник.
Тялото ми обезобразено от тъга
виси на зелена плачеща върба
От мен остана вече само студ.

Плачи над трупът ми 
за да прорастнат плевели отровни в мен.
Изкорени светлината от деня ми,
запомни ме пълна със сажди

О , колко е пусто!
Тълпата се смее , спъва ме и падам.
Парченца от душата ми изгнила
ще валят като снежинки от ада.

Грозна съм , огледалата чупи моят лик.
Тялото ми стене ,блъска се в окови коварни
бяга лудо , с крачка не помръдва.
Присъда жестока -завинаги мрак.

Черно мастило вместо кръв.
Пиша ти от земята на забравата.
Пиша ти , но не чети !
Ще те обладая като демон.

Право в сърцето ми -пряко попадение.
Падам на паважа , мозъкът ми по чуждите обувки.
Крещиш ми да дишам , премазана.
От очите ми падат куршуми.

Колко по-мъртва мога да бъда?
Питам се всяка секунда , без отговор.
Дворец ми е кутията на Пандора
Ярост ,уплаха , злоба и срам.

Умри! Бих ти пожелала страхливецо,
но смъртта ти ще е като летен ден.
За това ти пожелавам - Бъди! 
Да видиш колко болка има в мен.

Довиждане свят! Живот безсмислен , аз те проклинам!
Сто дявола и сто светии не могат да ме удържат.
Довиждане , вечност ! Сбогом блянове прогнили!
Завръщам се в разрушена същност.