Люлее се трупът ми
горе вързан за луната.
Прекършила шия и безкрайна
пея песни на тъмнината.

Люлее се трупът ми
рози падат от устата.
Реки извират от душата моя
И пак в бездна се давя.

Искам да стана и да проходя
от оковите невидими да се спася.
Но вече е късно,луната бледна
огрява мойта младост мъртва.

Ах, тяло ли ми тряваше, защо ли ?
Думи, стихове ,болка ,самота
за да цъфна аз безпомощна , студена
завинаги без глас , сломена.

Времето е просто дума
Празна като всички нас.
И скачам аз , довиждане надежда!
И кръв остава само , страх.

Костите ми ще разцъфнат.
Самодиви ще сплетат косите ми.
А може би пак ще съм щастлива, знам
там сама във вечността.

Трупът ми се люлее ,но ти не плачи.
Устата ми ще спре да пее ,но ти не крещи.
Щом кръвта ми спре да капе се прекръсти.
Знай, че луната ме люлее-

и не ме търси.