Постинг
05.01.2016 01:43 -
Епилог
Автор: porcelan
Категория: Поезия
Прочетен: 122 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.01.2016 01:44
Прочетен: 122 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 05.01.2016 01:44
В началото на безкрая,
маргаритки растяха под клепачите ми.
Рисувах слънце по ръцете
а над мен блестеше деня.
В празните листи пред себе си
автопортет недовършен видях.
Далеч по поляните, в цветята
намирах своята душа.
А в сънищата – истина,
в кошмарите ми розови и бели.
Когато дойде края на безкрая
маргаритките изсъхнаха
и ослепях.
В скъсаните листи безнадеждност
усетих.
Намирах части от себе си
Забити в нозете ми
Дълбаещи рани
Кошмари вече нямаше
Защото края беше вече
Безкраен.
маргаритки растяха под клепачите ми.
Рисувах слънце по ръцете
а над мен блестеше деня.
В празните листи пред себе си
автопортет недовършен видях.
Далеч по поляните, в цветята
намирах своята душа.
А в сънищата – истина,
в кошмарите ми розови и бели.
Когато дойде края на безкрая
маргаритките изсъхнаха
и ослепях.
В скъсаните листи безнадеждност
усетих.
Намирах части от себе си
Забити в нозете ми
Дълбаещи рани
Кошмари вече нямаше
Защото края беше вече
Безкраен.
Няма коментари
