Завита в лятната коприна
чакам тиха твоят лик.
душата ми на балерина
сподавя силен весел вик.

Слънцето изгрява бавно
сбогува се със мъртвата тъга.
И иска ми се да е хладно
държа копнежът за ръка.

В огледалото се отразява, плахо
Щастие невинно като утринна роса
звезди ,съзвездия ,мечтите детски
спят сладко в моята коса.

Зюмбюлите цъфтят - разлиствам се.
Денят ми сладък е като бонбон.
Усмивката ми като дъжд се лее
и качваме се двама в нашият вагон.